Под ледена броня
потокът задряма,
приспаха го вихрите луди.
Гората без песен се буди.
По поляни умълчани,
по поляни влачи се мъгла,
мразовита снеговита,
мразовита зима е дошла.
С  премръзнали клони
от сняг натежали
на утрото буката кима
за своите листи окапали жали
и зъзне студената зима.
Погуби се някъде ехото глухо.
Гората немее заспива.
Мълчат и потръпват под сребърно рухо
калината,  крушата дива.
Г. Авгарски