Невидима ръка докосна мойто рамо...
Едно лице забравено отдавна,
изплува в паметта ми
и през мен застана.
Дали бе мисълта му
до мене долетяла
през времето,
превърнато в пространство?

Вълшебницата мисъл?
По - бърза от светлината,
по - зряща и от нашите очи,
по - осезаема от допира
на нашите ръце?
Превърнала в жив образ моя спомен!

Ще я открие някога науката,
ще стане видима като небето
и ясна като музика,
но как ще стигне тя
до дъното на нашите души,
когато вечността зародиш 
е оставила?

Сега е тихо в мойта стая.
Мълчат стените, вещите
и само аз съм жива,
и твоят образ, и онази тайна,
която никоя наука няма да открие...

Дора Габе