Красива съм, та даже ме обзема страх.
Но как ще се сближат уплахата с мечтата?
Ту обещание, ту дързост в мен се мята.
А който ме обича гали се у тях.

Мъжете са глупци чудесни - звезден прах
полепнал им е посред нощ по имената.
Любов - това е трепет. Аз съм непозната
девойка и жена, и ангел съм, и грях.

И мъдро знам, че твоя болка съм дори.
Съдба сурова трябва да ме направлява -
да разбереш, че твоя съм верига здрава.

Обичай ме, но обич робска избери:
докоснеш ли ме ти, изцяло изгори.
Навярно ще те съжаля едва тогава.

 Войтех Михалик