Колко е лесно  да бъдеш влюбен
на двадесет години.
И колко е лесно да бъдеш разлюбен...

Прегръщах ветрища.
Целувах дъждове.
Търкалях се в ливадите от влажна нежност.
А когато ме блъсваха
в бездънното "Сбогом"
                                         мислех си, че умирам.
Но ме спасяваха онези мрежи
от млади слънчеви лъчи.
Подскачах върху тях,
тъй както
децата скачат по пружинени легла.
И смееше се моето лице,
студено от изсъхнали сълзи.

Момичета
като магии
се виеха около мен.
И свободата съм я чувствал най - добре
след болка от раздяла.

А колко е страшно да бъдеш влюбен
 на четиридесет години.
И колко е страшно да бъдеш 
разлюбен.
   Без "Сбогом"
Без магии.
Без сълзи.
Раздялата не носи свобода...
И мисля си, че не умирам.

Любомир Левчев