Отново влюбени сме
безнадеждно
и аз, и ти,

При тебе беше
просто неизбежно
пиянството любовно

Наливах  вино на жена - жарава,
наливах и не мислех нищо зло,
освен да я напия до забрава

Ти имаш най - красивата глава,
заплакала отдавна за корона.
Измислил те е Господ за това,

                      Поезия, поезия  си ти. И аз чета,
                          напук на всичко отлетяло, - 
                               о, колко хубав е света,

  
      Трябва  сам да те намеря,
    трябва да се случи чудо

За една жена са тези песни
малко старомодни, ала честни,
затова

 
  Аз всички празници на тебе дадох, 
   аз всички болки с тебе разделих,

Едно кафе за миг събра ни под тази южна синева.
Два погледа, две благи рани -
и стана среща след това.

Лято в очите ми грее
нахлува страстно в душата
не спира

      Любовта е детство. Аз сега
             искам мост за тебе да направя
от онази шарена дъга,

        Да бяхме спрели, както при игра,
           да отпочинем, а след туй - отново.
  А ето - влязохме в една гора,